автор: mitkoeapostolov

Детството ми ухае на слама – от току-що ожънатите ниви на село и от приключенията на вълка и заека в анимационния сериал „Ну погоди”. В съзнанието ми са останали правоъгълните бали пръснати по екрана или подредени под навеса в ТКЗС-то.
Юношеството ми прилича на картина на Ван Гог – изпълнено с импресии от приключения във Франция. Често си спомням как пътувам с високоскоростния влак от Париж за Марсилия и наблюдавам току-що ожънатите житни поля, недоумявайки защо балите са кръгли, а не правоъгълни.
Днес, на зряла възраст, отново се разхождам по коларския път над село. Ръмежът посипва прошарените дървета с прашинки вода. От близкия храст изскача заек. Дълго го следя как бяга между кръглите бали по нивите. Пак ли подражаваме на Запада? – е първата ми мисъл. Спирам, изваждам телефона и проверявам причината за формата на балите. Оказва се, че кръглите издържат по-дълго навън без да започнат да гният.
В гората се чува вой на вълци. Негодуванието ми се разсейва, съзнанието ми претопява ъглите на правоъгълната ми душа и потъва в най-близката кръгла бала като в звездна нощ, като в сътворението на света.