автор: ivliter

Песента идва невикана, когато светът покрай мене цъфти и ликува. И се носи тя по високото било на моя живот, над върхове на възход и падения.
Песента на живота – ту тъжна, ту весела, но извираща винаги из дълбокото на
сърцето и на душата. Песента е река на живота и тече ту бурна, разпенена, ту укротена задрямва в дълбоките вирове
на безметежно спокойствие. От двата ѝ бряга поглеждат към мене бъдните дни и дните отминали. От двата ѝ бряга се чуват въздишките тихи на доброто и злото, през мене преминали, мене докоснали с полъха мек на живота. Обич забравена, обич очаквана, крачат с очи на лицето ми спрели. На сърцето от трудния път в целия свят аз се взирам, разтворил крила на духа си. И усещам колко свиден е той в този миг въжделен и единствен…