автор: lirik1

Някога чух да бъда или да не бъда четох черното дете на Юга играх някой за никои хъкълбери там ме няма сега аз съм бял синеок том самодостатъчен край реката
заради принципа такъв принцип няма има маски и персони има архетипи его
и мандала светулки в мрака хексагон митологема отразена в камбана

просто съм душата бяла на листото утрин тиха край лагуна без сравнение
идиом въпрос и великолепие синьото аум облак съм полегнал на луната
поетът четен нощем скришно от девойки зряла чепка под асмата
виното на истината небесната поляна кой си ти си мисля

дали сме двама или квадратурата на кръга апотема хикс игрек точка андроид
ако искаш и запетайка двоеточие апостроф безсмъртието на многоточието
можеш нали хайде да вървим сега хоризонтите са за двама надежда има
винаги двама защото светът е малък спсение няма нюансите са в сиво

да вървим двама и забравим този свят не е нашият определено и завинаги
защото има друг подобър свят по-светъл живот каквото и да значи това
утре вдругиден или вчера след кафето с мляко и курабийки вкъщи
когато навън валят теменужки музеите отварят в девет без пет
маските падат няма ковид-19 няма избори и всичко е начало

От брега...