автор: Samanda

Върти се земята в посока една и съща,
но нищо не е същото,
каквото е било вчера.
Днешната ти тревога и мъка,
момиче,
зов са за ново начало.
Щом сме живи и здрави,
мечти се сбъдват през всички сезони.

Така ли е?
Съгласна си!
А ти знаеш ли кой задвижва планетите,
кой с огън дарява звездите – далечните?
Кой рече на сърцето твое да пулсира,
да тупти вече шест десетилетия?
Мълчиш!
Помъдряла си!
Прозряла си!
Истината не блести в думите.
Тя будува под снега в косите,
в топлите пазви на мъдростта
в браздите около очите?
Дочула си шепота ѝ?!

Казваш – утре или вдругиден
тук няма да те има вече.
Питаш – важно ли е да оставиш
в паметта нечия следи.

Мило момиче,
велики творения се раждат сред скърби големи.
Ти…
Ти Духа в себе си с обич прегърни смирено!
Пренареди хаоса от мисли!
Изтупай прахта от чувства и спомени!
Сътвори си отново
вселена твоя – светла и тиха,
пъстра и щедра!
И пий!
Пий от изворите нейни бистри!
Дишай!
Дишай пъстри ухания цветни!
Знаеш – красотата си има свой дом.
Тя обитава душите чисти.

Да, помъдряла си.
А разбра ли,
че Духът в тебе
никога не е бленувал слава
и че линее той,
щом със суетата зафлиртува?
Свобода!
Свобода Духът жадува!
А ти прости ли се
с всички земни блаженства?
Кажи ми!
В този миг – сираче,
скитница,
воин,
робиня или мъченица си?
Или на живота единствен – само твой,
на съдбата своя господар си?
Май…
Май …. НЕ СЪМ
ни едно от изреденото.
С надежда и вяра
все подир Истината крача.
С упование в Твореца.

Samanda