Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: rhymefan
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13945

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 0
Всичко: 421

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧовекът, който храни гълъбите
раздел: Разкази
автор: lubara

- Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото си казах, защо да не си я подаря по случай тези години, които скоро навършвам. Все пак юбилей, не е обикновен ден.
Често го виждам как стърчи изправен пред кофите за боклук, рядко съм забелязвал да рови в тях. Но пък колелото му е като коледната шейна на добрия старец, отрупано с рекламни торбички, дисаги, дълги железа и ненужни дървени пръчки, дори няколко празни големи кашони от велпапе, които заможни хора са освободили от ценната си покупка. Нагънал ги е прилежно и завързал със сезал, а когато вдига глава и когато няма какво да прави, сякаш пресмята на колко бири се равняват. Така изпъкват скулите му, бърчи устни и сякаш решава задачи по математика в класно за трето отделение. Лицето му е насечено, веждите сключени над сините очи, а матовата му кожа дали е от прашните вехтории, които отарашва с мръсните си ръце или просто си е такъв от рождение, не мога да знам. С две думи прилича на клошар, на който това му е втора работа, за да си докарва допълнителни доходи, все пак трудно е в днешно време да свързва човек двата края. Чупи хляба, който си носи или е докопал до кофите, това никога не разбрах.
- - Нали не ме поднасяш– безобидно ми отговаря, край него птиците пърхат и кълват, но когато ги доближавам сякаш самият Хичкок ги режисира, толкова много са и почти са отлепили крилата си от земята.
- Моля ти се, говоря напълно сериозно, рядко мога да видя хора, хранейки не само себе си, а и птиците - което си е самата истина. Само че не ми е удобно да навлизам в личното му пространство, Иначе снимката му ще е всред фаворитите за някоя годишна награда на тема съвременния градски човек, например. Сигурен съм.
- Дълги години съм бил горе, в планината. Там отглеждах животни, много животни. Научил съм се да ги обичам и сега тук, в града, с тези птичета се залисвам от време, навреме- така ми казва.
Но нямам време да моля разрешение да го снимам и бързо се вмъквам в близката книжарница до самия параклис, където вече десета година празникът на Свети Мина е започнал. Хората са се свили в якетата и повечето са вътре около тримата божи служители в патрахили, които напевно и с увереност служат на Бога. Други са навън, не смеейки да влязат вътре заради прословутия бацил, който ни мори вече две години. Трети пък, и то не малко, дзиндзирикат като мокри косчета, чакайки водосвета и най-вече подавките, които направо ще им подарят обяда, а чаша-две червено вино ще им затоплят не само телата, а и душите. Тази година е малко по-трудна при купуването на дребните артикули, но все пак касата се пълни с пари и бели монети. Жълтите могат да докарат бедност и затова не ги взимам, особено в днешния ден. Бутилките светена вода се харчат най-много. Да ни закриля светеца, всички това си мислим и когато службата вече е завършила, започват да прииждат повече хора. Голямата питка с украсата на крилата на ангелите, житото с цветните листенца от захар и кутиите с парчета риба или кебапче, гарнирани с картофена салата и кисела краставичка свършват бързо, слънцето вече хвърля сянката на голямата сграда далеч от мнозинството в зелената все още трева наоколо и тогава започва надеждата да е денят съвършен.
В ранният следобед празникът е почти преминал. Минаха различни хора, някои нямаха левче за бутилка с образ на Светеца и си отнесоха само почти пълното стомахче. Други не се колебаеха и си взеха това, което им трябва, но най-вече вяра. А най-големият дарител, купил две бутилки светена вода за банкнотата с образа на поета с името на славей беше дошъл с цялото си семейство. Но не обикаляха изнесените маси, на които бяха сложени малките сладки, кутиите с бонбони и нашарени с червените капки от разпилените малки чаши с вино. Млади са, красиво облечени са, със самочувствие и добри обноски са. Да има такива хора, така си мисля и обратно си тръгвам за вкъщи. Човекът с гълъбите го няма, може би е долетял на други територии, без да му направя снимка и този път.
А може би животът напълно му е вдигнал гълъбите. Кой знае, та той е само един чудатник, който от немай-къде храни себе си и петнадесетина птици, ако му се намират наблизо.

11.11.2021. Любомир Николов


Публикувано от anonimapokrifoff на 15.11.2021 @ 10:44:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   lubara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.11.2021 год. / 02:26:53 часа

добави твой текст
"Човекът, който храни гълъбите" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.