Не е тиха тази стая.
Тази стая не е тиха!
До зарана вън се валя,
дра се вятърът сърдито.
Разтреперени проскърцват
на прозорците стъклата -
вятър в тъмното опитвал ги
и очаквал да са захарни!
Шумна посреднощна стая.
Сън от клепките отскача.
Вятърът за нас нехае -
лае, и ръмжи, и грачи...
Застрашително-плашливо
звънкат тънките стъкла,
вятърът се е обидил,
че от захар те не са!
Дълго-дълго вън се скита
сръдльо-вятър и реве.
На разсъмване утихна.
Изгрев - захарно петле!