автор: osi4kata

Никой не ми разясни фразата -
зъб за зъб, око за окото.
Като орли ме пазеха
от проявленията на злото
честните ми родители,
честни до свята наивност,
точно така ме възпитаха,
преди да попадна в дивото,
то ме зовеше, подмамваше,
грееха ми очите,
свят цял населен със странници,
вълчи капан за добрите,
щракна капанът - хванах се
и ме заглозга злото,
не ми зарастваха раните,
посипваше сол животът -
с шепи солта си пръскаше,
раните бавно се скриваха,
умирах после възкръсвах,
но не намразих никого,
винаги търсех причините
за свойте малки разпятия
в себе си, винаги, винаги,
и си създадох приятели,
нито един не предадох,
никой не ме пожертва,
давахме мило и драго
един за друг и наверно
пак ще се срещнем някъде,
щом ни напусне животът,
няколко вече ме чакат
отвъд капана на злото.