автор: YOTOVAVA

Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват ярки.
Витрините с избитите стъкла
са приютили чашки и угарки.

Но не излезе цигуларят днес –
студено бе и твърде ветровито.
Зад прашното и скъсано перде
вечерят със остатъци мухите.

Озъртаха се враните добри
за топлите и животворни звуци.
Дали нощес под бледите звезди
цигулката все пак ще заскрибуца?

А той ще спре ли – да погали с длан
хлапетата, дошли да го послушат,
да ги почерпи с късче марципан
или дузина прежълтели круши?

Така се случва с есенния дъжд –
изтлява сред листата зад баира,
нарамил сянката на сгърбен мъж –
към Бог потеглил, за да му посвири.