автор: Ventura

Той се усмихва,
но очите му все тъй тъжни остават,
на този свят сам е,
част от него завинаги е отлетяла.

Изгубил бе това, дето
цял живот го е крепило.
Сега без цел, без смисъл
души го тягостно чернило.

С поглед плах, измъчен
той гледа на света,
поглъща го отвсякъде
студена, чужда тъмнина.

И грозните дарове на живота
приема с примирение,
но малкото останала надежда
чезне ден след ден от огорчение.

Той се усмихва,
но очите му все тъй тъжни остават,
на този свят сам е,
част от него завинаги я няма.

17.09.2021