Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Agro
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13948

Онлайн са:
Анонимни: 452
ХуЛитери: 2
Всичко: 454

Онлайн сега:
:: ivliter
:: coils

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧуждоземецът...
раздел: Любовна лирика
автор: felisia

Там, на ръба на тъгата, където се давят надеждите,
и сърцето отказва да бие, все едно е умиращо птиче
там ме срещна и с дъха си покри раменете ми
и превърна ме бавно в твое нежно момиче.
Там където хоризонта изчезваше безпощадно
ти ми даде безкрая във своите длани
там с едничко дихание, безумно и жадно
ме заведе до рая и ме върна обратно.
После дълго мълчахме, заслушани в себе си
и очите говореха вместо нашите устни
чувах само сърцето ти, там език не ни трябва
чувах как ми повтря, че не ще ме изпусне.
Чувах как ми разказва, че отдавна ме търси
точно мене, такава, дива, остра и тъжна
чувах как ми прошепва, че със мен ще остане
чувах как се заклева,че ще носи ми кръста.
Чувах как се разлистват дърветата в мрака,
как тревичките плачат, как простенва тъмата
как във вените пъплят двеста луди копнежи
как от сладост изтръпвам, как бленувам летежи
как говорим за всичко, после как се целуваме
как разбирам сърцето ти без дори да те чувам
как изчеват във дим всички тежки различия
както Бог е един, както и да го наричаме
Там на ръба на тъгата, където надеждите агонизират
все някой пратен отгоре в последния миг те намира...


Публикувано от anonimapokrifoff на 25.10.2021 @ 10:10:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   felisia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.12.2021 год. / 09:19:18 часа

добави твой текст
"Чуждоземецът..." | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Чуждоземецът...
от Lirik1 на 25.10.2021 @ 11:35:04
(Профил | Изпрати бележка)
https://youtu.be/vBSUUNsWd-0

...в унисон с чудесната поезия, която ме разтърси...()


RE: Чуждоземецът...
от mariq-desislava на 02.11.2021 @ 15:40:16
(Профил | Изпрати бележка)
Каква съкрушителна надежда има скътана тук.{}