автор: rajsun

Когато човек тръгне да пише за Родината, волю-неволю залита в баналност и литературщина. За да бъде читателят по-снизходителен, опитах се да наметна думите с прозирна завеса – звукопис)))

С песен-плач огласяни,
гора, земи, поля,
крила сте ми, крила сте ми –
отрязани крила.

И в жажда-болка търсени
реки със тинест дъх,
кръвта сте ми, кръвта сте ми –
изстиналата кръв.

В зората ти, и в здрача ти
ще звънна като стих.
В съдбата ти, о, майчице,
ще съм, докато си.

Да крача поред къщите
и хората сами,
накацали по късните
широки бели дни.

(От „СтиховеЙ”)