автор: paisa

Не пита „Може ли?“, не пита дали искаш.
Не се интересува каво мислиш, а аргументите ти направо я разсмиват.
Нахлува като торнадо, замита всичкото ти дребнотемие, издига те високо над облаците на човешката суета, за да ти покаже един нов свят, където властват светлината и радостта.
Дори ти самият започваш да светиш, зареден с мека светлина от там...
След което, решава да те изусне над най-острите канари, на които да се разбиеш, разпадайки се на съставните си несъвършенства.
И когато я проклинаш заради непоносимата болка, Тя ти казва: „Боли те, защото те избрах.
Удостоих те и никога няма да ме забравиш. Кървиш, защото си жив. Горко на крачещите мъртъвци, тях не ги боли.“
След което, Любовта си отива така, както е дошла.
Отива си, но никога напълно и никога завинаги.