автор: razkrivashtiq

Първата ни среща не знам дали я помниш,
мислиш ли за нея, за думите си днес,
да я забравях с тях, вярвай ми не мога,
не искай на молбата ти аз да кажа Влез.

Излъгана ти беше, безкрайно наранена,
наранена, страдаща влюби се в мен,
в гол вид се явиха хилядите съмнения,
армия създаваха в спомен всеки ден.

Но какво се случи че студена стана,
започна да ме лъжеш, да ме ругаеш ти,
хиляди скандали за нас от Бог избрани,
обирджии маскирани, грабещи мечти.

Месеци три-четири с друг виждаше се зная,
както ти на онзи, на теб аз не простих,
не, не ме проклинай че бързо сложих края,
след любовта на другата усмихнат се преродих.

Като лъжеше ме изглежда ти забрави,
че беше ранена, измамена, сама,
спокойствие престъпно той ти подарява,
онзи заради който не беше у дома.
Нещо аз научих, онзи ти се бе смял.
Щом влюби се в мен каза че ти се е изсмял.

Очите ти спокойни, не бяха те тревожни
никога тревога не видях в тях,
заедно да бъдем аз и ти не можем,
дано си спомниш някога че извърши грях.

Дано си спомниш някога колко скръб донесе
в моя безкрайно благороден дом,
искаше да бъде безкрайно и светло,
романът стана кървав в своя втори том.
Дано си спомниш някога колко те обичах,
как до късно триел съм твоите сълзи,
своята болка силна и моята отричана
винаги посрещай, в колата си вози.
Чуваш ли ме в шкафа си ги съхрани.
На най-горния рафт ти ги постави.

01.09.21