автор: osi4kata

Слънцето пукаше пуканки в двора,
жар, кукуруз и магия.
Жива действителност, не алегория.
Тежко асмата се виеше,
златни, червени гроздаци мискет
мамеха живите твари,
детството правеше там пируети,
опиянено от чара си.
Времето спря, запечата за миг
тази вълшебна история,
за да я върне след време със стих.
Пукаха пуканки в двора ни.