Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Agro
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13948

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 2
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: ivliter
:: coils

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКакво да правим с паметника?
раздел: Есета, пътеписи
автор: VladKo

Паметникът на Съветската армия в София фокусира в себе си непримиримо противоречиви отношения, от декларации, че трябва да бъде махнат, до енергични протести срещу подобни начинания от страна на Русия.
А защо пък да не го оставим? Да го почистим и след това да разположим в алеите покрай него две групи стендове. Първата, по-малка, би съдържала снимки от подобни паметници от бившите соцстрани, в това число републики на СССР. И по-общо, снимки на скулптури на творци на тоталитарното изкуство, като например Вера Мухина, в които се афишира всенароден ентусиазъм и няма и намек за репресии и концлагери. За да стане ясно, че паметникът органично се е вписвал в каноните на жанра.
Втората група стендове би била посветена на историята на България през Втората световна война и последвалия я режим на комунистическа диктатурв. За пълнота на изложението би следвало да се започне, макар и схематично, от Освобождението. Това е необходимо по две причини – първо, за да бъде понятно защо след Берлинския конгрес и след преживяните от страната ни национални катастрофи през 1913 и 1919 година, нашата армия окупира Македония, части от Сърбия и Беломорието през време на Втората световна война. И второ, за да напомним, че на учениците по комунистическо време внушаваха идеята, че русите са наши двойни освободители – веднъж от османско робство и втори път от фашистко.
Това от своя страна би направило необходимо да дадем отговори на логично възникващи въпроси, имащи пряко отношение към паметника. След като обясним как страната ни през 1944 година се оказва в състояние на война и с двете воюващи страни, ще трябва да изясним функциите и ролята на съветския окупационен корпус. Този корпус пребивава у нас от 1944 до 1947 година. Присъствието му дава реалната възможност на БКП да вземе постепенно цялата власт, като за кулминация на този процес може да считаме елиминирането на демократичната опозиция през 1947-1948 година с присъдите срещу Никола Петков и Димитър Гичев. Самият комунистически лидер Георги Димитров е признавал, че през 1944 година БКП не е можела, разчитайки само на свои сили, да вземе и удържи властта.
Втората група стендове би следвало да разкаже на езика изключително на фактите всичко съществено от нашата история от 40-те до 80-те години, за да може посетителят сам да направи съпоставка между събитията от 1878 и 1944 година, отбелязани с паметниците на Цар Освободител и на Съветската армия. Два паметника толкова близки по разстояние и толкова далечни по смисъл.
За нашата история от периода на войната и комунистическия режим е писано много и втората група стендове би могла да синтезира целия този обширен материал. Не би следвало да се страхуваме да пишем и за нелицеприятните факти като подписването на Тристанния пакт, депортирането на евреите от Македония и Беломорието, за това, че сме предоставили на Германия медицински влак за нуждите на Източния фронт.
За комунистическия режим ще трябва да се разкажат не само определено негативните неща като безследно изчезналите през 1944 година, колективизацията на земята и концлагерите. Ще трябва да се спомене и липсата на безработица, относително ниската престъпност и добре организираните образование и здравеопазване. И, разбира се, това, че учениците ставаха първо чавдарчета, после пионери, сетне комсомолци; че щем не щем, ходехме на манифестации с лозунги и с окачени ордени; че имаше летни и есенни бригади и задължително изучаване на идеологически дисциплини. Илюстрирани със снимки, тези компоненти на живота ни от онова време биха станали разбираеми за поколенията, родени по-късно. Да са наясно поне какво и защо никак не им липсва.
Добре би било да се покажат предишният ни герб и текстът на четвъртия куплет на химна:
«Дружно, братя българи, с нас Москва е в мир и в бой...»
Щом партията изисква в националния химн да се пее прослава на друга държава, нищо чудно, че ще издига паметници на чуждата армия, а не на хилядите наши войници, загинали между септември 1944 и май 1945 година.
Паметникът на Съветската армия е израз на благодарността на БКП за оказаната й братска съветска помощ да вземе властта. Чрез стендовете би могъл да бъде създаден музей на открито, в който паметникът би бил единственият експонат в естествени размери. А ако текстовете бъдат преведени като минимум на английски, то и чуждестранните туристи биха имали една причина в повече да посетят България.


Публикувано от anonimapokrifoff на 10.10.2021 @ 12:35:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   VladKo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.12.2021 год. / 09:31:44 часа

добави твой текст
"Какво да правим с паметника?" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Какво да правим с паметника?
от libra на 10.10.2021 @ 19:52:37
(Профил | Изпрати бележка)
паметника си е паметник и като такъв си е на мястото, което историята му е отредила - това важи за всички паметници през времето



RE: Какво да правим с паметника?
от mitkoeapostolov на 10.10.2021 @ 23:20:58
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесна идея за контекстуализация на паметника.