Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Agro
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13948

Онлайн са:
Анонимни: 443
ХуЛитери: 2
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: Heel
:: coils

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРайско кътче
раздел: Разкази
автор: mitkoeapostolov

***
- София ли? Никога – започва Халил, докато мята плувката на въдицата в язовира. – Да си харча заплатата за наем и храна; да се навра в някоя тясна квартира, като прасе в кочина, да гледам гащите на съседа в блока от другата страна на улицата, а сам да не мога да ходя по гащи, защото някой ще ме види, да ми тропат отгоре или да ми викат отдолу; да ям скъпа, пластмасова храна, да дишам мръсен въздух; да ме будят колите на улицата, да кисна в задръствания, да се мотая в тълпи от хора.
Виж ги софиянците какви са нагли, арогантни, пълни с изисквания. За мен селото е райско кътче. Голяма къща, широк двор, като седна на чардака виждам целия Балкан, като легна вечер слушам щурчетата, като се събудя сутрин чувам птичките; като дишам ми мирише на кози, овце и крави; като ям, готвя с прясна храна от градината и кошарата; като тръгна за града съм сам на пътя, като се разхождам из село познавам всеки, все ще се намери някой да разменим една приказка. Тук може само една жена да имаш, че иначе те одумват хората и ставаш за смях. На мен това ми стига.

***
- Провинцията ли? Никога – започва бай Ангел и поглажда бялата си брада, докато седи на стола в работилничката за колелета на пресечката между улиците Симеон и Братя Миладинови. – Да изкарвам два пъти по-малка заплата; да се лутам в цяла къща, дето няма почистване, да съм роб на земята и животните, да не мога на едно море да ида; да ми мирише на лайна; да пукна в среднощната тишина, да ме буди някой петел; да няма с кого една дума да разменя; да си потроша колата по разбитите пътища. Повечето селяни са хем прости, хем простаци. За мен София е райско кътче. Тук съм се родил, в този квартал съм израснал, тук мирише на парфюм, на подправки, на вкъщи. Апартаментът е малък, но уютен, като погледна през прозореца виждам паветата на улица Симеон и се сещам как дядо ми е участвал във въздушната отбрана на града през втората световна война; като пририта някоя женичка за ласки, уважавам я ако си плати сто лева предварително, нищо че си имам и своя. Да се забия в някое село пълно с бабички, дето всеки те познава и ти гледа в чинията? Да бе, да. Да ми се паяжинясат гащите.


Публикувано от Administrator на 09.10.2021 @ 13:46:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.12.2021 год. / 09:53:18 часа

добави твой текст
"Райско кътче" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Райско кътче
от mariq-desislava на 10.10.2021 @ 20:53:28
(Профил | Изпрати бележка)
Различни гледни точки, различни мирогледи.{}