автор: osi4kata

Машината се хранеше със страх,
въртяха се резците без да спират
и смилаха безгрижие и смях,
а вярата - преди да се роди умираше.
Настръхнали от ужас същества
се биеха с наченките на разум,
приписваха му болка и вина
и вярваха - страхът ще ги опази.
Страхът задвижи всеки спящ порок,
страхливците усукаха доброто,
направиха го да изглежда зло
и му отнеха мястото в живота.
А операторите инвестираха без страх,
превъртаха нечувани печалби.
Не помня по-нататъка. Умрях.
И ме погребаха по новому.
Формално.