Ще забълбука Старата река*.
Ро́мона ще звънка като струна.
Слънцето със шепа светлина
ще храни две тополи на брега.
В клони катерица ще подскочи.
Край нас хлапе́ с кънки́ ще избръмчи.
Денят лъчист в любов ще се врече
на синьото във твоите очи.
Ще ги запомня с топлия им плам -
фосфор драснат в моите зени́ци,
слънца́ в деня, в нощта - зорници,
пленяващи като икона в храм.
Тю́лбето* ще гали с нежна гледка,
запалил факел залез ще гори,
момиче на момче ще го дари,
сетило го с всяка своя клетка.
А аз на теб какво да ти даря -
тръпка, флирт, броене на звездите?
Без любов тоз свят е пустота!
Разбрах го още с първата искра!