автор: lirik1

Отпивам от дъха на цъфнала ръж спомените си в охра и есен
Изтеклото пясъчно време с меката топла вечер флиртува
Целувам мислено лунна дъга а тя бледа от немощ сияе
И заспивам усмихнат по детски и сълзите сълзят
замръзнали сухи снежинки по моите скули

Сред вселенски студ на бели трептящи звезди
обирам леко разпилени звуци от ноти бекари бемоли
В хилядите и не една нощи в сатен Изтока бледен кърви
Стиховете си пиша с божия помощ и в нощта тиха нирвана
Да раним съм и тъжен и от себе си измислен самотен изгубен

В звездните нощи от хрипкав сатен на безкрайните ловни полета

Никола Анков,
от брега...