автор: mitkoeapostolov

Така наричат циганската баница в пиринско. Филия топъл хляб, посипана с олио и поръсена с червен пипер, чубрица и сол. Една хапка и добиваш супер сили.
Наскоро тръгнах да си купувам ново колело на старо. Може да разполагам с малко пари, но имам много изисквания. Най-важно е да не е крадено. Крали са ми пет колелета и не искам да се возя на чужда мъка. Да е с гуми 27,5 или 29 цола. Да е с алуминиева рамка. Да е поне с 18 скорости. Да е с накладни спирачки. Да е леко очукано, за да не привлича крадци.
Започнах от село. Питах Али, но още на думата „крадено” приключихме пазарлъка. Отидох в града при Махмуд, дето държи 100 колелета в двора, внос от Западна Европа. Пробвах шест, харесах две, ама като чух цената се отказах. Минах през магазина за нови, но и там кусур – сториха ми се прекалено лъскави. Отбих се в търговията. Имаше само детски. Ходих при един потомствен майстор, дето семейството му се занимава с колелета от 1941. Като чу всичките ми изисквания се разсмя и ме черпи една ракия.
Викам си – тая работа с прости хора няма да стане. Заминах за столицата. Влязох в няколко магазина за нови колелета и чудо – цените по-евтини от нашия град, ама пак двойно и тройно над приготвените пари. Накрая се озовах на пазара пред националния стадион. Пробвах двайсетина колелета, но и тука кусур след кусур. Аха да се откажа и зад завоя, малко на закътано, видях един пергишин да се мотае около няколко таратайки. Загледах се – баш като за мен. Питах цената – бива. Пробвах ги – вървят. Светна ми най-после на душата. Додето се усетя, развързах кесията.
Метнах се на колелото и тръгнах към автогарата. Като покарах малко забелязах, че гумите са 26 цола и са много малки. Слязох и се хванах за главата. Аха да метна велосипеда в канала и ми просветна. Като се пенсионира от военните, татко взе десет заплати накуп и си купи скъпо колело. От няколко години не го кара.
От автобуса право у нашите. Влязох в мазето, преди да се кача горе. Мерих кормилото, мерих гумите, мерих рамката, сравнявах къде съм сбъркал с покупката. Потръпнах от удоволствие как ще заменя моята грешка за алуминиевия жребец на татко. Радостта ми обаче бързо се попари. Кара не кара, татко не даде колелото. Едва го измолих за един вело излет в пиринско.
И ето ме днес, на излизане от Благоевград, оптимизирам въртенето на педалите, умувам кой венец с коя предавка се намества, анализирам дисковите спирачки. В този миг вдигам глава и виждам, че ме задминава стар циганин. Шкембето му виси над седалката и насочва погледа ми към колелото му. Този велосипед само Ной и Господ го знаят на колко години е. За скорости, рамки и спирачки изобщо не коментирам. Кара си циганинът с една ръка, та ще ме отвее, а в другата държи нагризана филия гюпска баница.