Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: webart-zlatev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13941

Онлайн са:
Анонимни: 386
ХуЛитери: 2
Всичко: 388

Онлайн сега:
:: vlakant
:: melange

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрелюбодейци
раздел: Разкази
автор: liulina

Сирма и Любо отдавна се срещаха тайно от съпрузите си в близката до градчето гора. Градчето не беше голямо, но Любо скоро беше прочел във вестника, че изчезват хора и всичко това е свързано по някакъв начин с гората. За това този път двамата със Сирма се оглеждаха по-внимателно и се скриха на място, на което едва ли някой щеше да ги открие. Тъкмо бяха разхвърляли дрехите си и се бяха отдали на разгорещени ласки, когато изведнъж чуха:
- Здравейте прелюбодейци! – и двамата подскочиха и се обърнаха натам от където идваше гласът, но вместо човек пред тях стоеше кучето на Стоян - Пейо и ги гледаше по странен начин.
- Здравей Стояне, ще можеш ли да запазиш всичко това в тайна? – пръв се окопити Любо.
- Стоян го няма, тук съм само аз Пейо и със сигурност нямам намерение да пазя нещо такова в тайна. – отговори им кучето с човешки глас и след това оголи вълчите си зъби. Любо и Сирма се спогледаха, защото не можеха да повярват, че кучето разговаря с тях. Двамата се бяха вцепенили от хипнотизиращия хищен поглед на Пейо, който продължи да върви към тях настъпателно и да ръмжи страховито. После скочи и ги разкъса с острите си зъби. Те пищяха и се молеха да ги пощади.
- Няма ли начин да се избавим от смъртта попита с хриптящ от стичащата се в гърлото и кръв Сирма?
- Единственият начин да се избавиш от смъртта Сирма е да дадеш клетва, че никога повече няма да си невярна на съпруга си, но ако не изпълниш клетвата освен, че ще умреш от жестока смърт и душата ти няма да намери покой в никой свят. Оставям ти 5 минути да помислиш върху това, ако се закълнеш устно в рамките на тези пет минути ще те помилвам. Ако ли не знаеш съдбата си.
Още не изрекъл края на изречението и Сирма вдигнала колкото може ръката си без един пръст и произнесе:
- Заклевам се да бъда вярна на съпруга си в този и във всеки живот, в който съм омъжена или женена ако съм мъж! Заклевам се да бъда честна или честен с партньора който съм си избрала/ избрал и ако не го обичам вече да му кажа за да развалим брачните обети, които сме дали пред обществото и пред Бога! Заклевам се да следвам сърцето си и да съм целомъдрена и откровена към хората около себе си! В името на библията и нейният създател, заклех се! Амин!
- Браво, но от къде знаеш точната клетва? – учуди се Пейо.
- Не знам това Пейо, важното е, че я казах и сега ти трябва да изпълниш обещаното и да ме оставиш жива.
- Добре надявам се, че те виждам за последно Сирма. – каза Пейо и изчезна така както се беше появил.
Сирма едвам се изправи и стигна до пътя, после беше загубила съзнание, а когато дойде на себе си откри, че е в болница, а съпругът и е до нея и държи ръката ?.
Боян и Теменуга отдавна ходеха в мотела на края на града и лъжеха съпрузите си. Дори детето на Теменуга не беше ясно от кого е. Съпругът Христо беше пълен глупак, нищо на подозираше, въпреки явната прилика на момчето с Боян. Боян беше негов служител в месарницата повече от десет години, а с Теменуга опитваха да имат дете пет години и после изведнъж тя забременя без медикаменти, без инвитро процедури и въпреки, че докторите бяха доказали, че сперматозоидите му са лениви, а тя има кистозни яйчници. Теменуга стана по-хладна и вече не правеха любов толкова често и дори бяха спрели да се надяват, че ще имат собствено дете. Търсеха дете, което да осиновят, въпреки, че Теменуга не искаше това. Тя мечтаеше за собствено и перспективата да отглежда чуждо дете не и харесваше особено. Може би точно тогава реши, че тя няма нужда от съпруга си за да роди дете и се огледа в Боян като самка, която усеща кой самец е подходя за разплод. Да започне авантюра с Боян изобщо не беше трудно, защото той отдавна я оглеждаше с желание и това нямаше как да остане скрито от нея. Въпреки, че беше женен той винаги мяташе похотливи погледи наляво, надясно. Тя искаше да запази семейството си, но отчаянието я тласна в обятията на Боян и така започна тяхната афера. Тя не му каза, когато забременя, обаче и не спря да се вижда с него каквато беше първоначалната и идея. Причината да не прекрати тази афера идваше от факта, че тя се беше влюбила в Боян. Вътрешно се разкъсваше от желанието си да каже на Христо и от това да осигури на детето и на себе си охолен живот. После приспиваше гузната си съвест с аргумента, че Христо така или иначе искаше да осиновят чуждо дете и няма да е пречка за него да отгледа детето на някой друг. Виждаше гордостта от това, че е баща в очите му и нежността, с която обсипваше детето и. Боян също обичаше Теменуга, но не му стискаше да и постави въпроса за развода и ребром. Той осъзнаваше, че няма какво да и предложи, защото беше женен и имаше собствени деца, пък и не искаше да отглежда чуждо дете. Тази вечер беше поредната им среща в мотела, двамата бързаха пеша през гората и се оглеждаха, когато пред тях изскочи Пейо. Той ръмжеше, а от устата му излизаше пяна. Очите му бяха кърваво червени и те изпаднаха в ужас, когато той им заговори с човешки глас:
- На къде сте тръгнали прелюбодейци?
Боян и Теменуга се прегърнаха инстинктивно, когато Пейо скочи върху тях и ги разкъса без да могат да кажат нещо. На сутринта полицията намери телата им прегърнати и обезобразени. След направената ДНК експертиза беше установена тяхната самоличност. Когато Христо разбра, че са намерени заедно изведнъж му проблесна, че детето, което смята за свое може да не е от него. Той страда много повече от това, че Теменуга го беше наранила по такъв начин от колкото от факта, че я загуби по такъв ужасяващ начин. Той реши за себе си, че няма да прави тест за бащинство и ще отгледа детето като свой син.
След всяка изпълнена присъда Пейо се прибираше при Стоян и семейството му. Преди това винаги оплакваше жертвите си, но трябваше да изплати дълга, който носеше от всички прераждания в своето съществуване.
Нощта беше ветровита и сенките от дърветата изглеждаха като тайнствени същества от друга планета, които шепнат като, че пазят някаква тайна. Пейо се вслушваше в тяхното шумолене и след това тръгваше по следата на следващите прелюбодейци. Водеше го слухът и инстинктът за преследване. Той знаеше, че рано или късно някъде някой няма да запази обета даден пред обществото и Бога и ще прекрачи границата към мрака. В този момент вятърът завихри шепа есенни листа и той чу онова, което го водеше към осъдените.
Ема и Петър не можаха да издържат на страстта и се бяха награбили още на паркинга до жилището на техния общ приятел. Ема знаеше, че Петър е женен, но нямаше нищо против това. Тя беше на двадесет години и за нея Петър беше просто секс. За Петър обаче нещата стояха по друг начин. Петър започваше да се влюбва и привързва към това стегнато младо тяло. Съпругата му отдавна беше загубила своята свежест, особено след като роди двете им деца и кожата на корема и увисна. Тя самата не се харесваше и често се прикриваше пред Петър с нещо, а при редките случаи, в които двамата правеха секс тя не можеше да се отпусне. Освен това Петър познаваше тялото и като собственото си и вече не изпитваше тази тръпка както някога. Ема се появи като някаква благодат. Тя беше новата стажантка зъботехничка при него. Той често имаше стажанти и стажантки, но до сега не беше изпитвал такова привличане към никоя от тях. Ема беше разкрепостена и необвързана, тя го придърпа още след втория ден в дамската тоалетна и се любиха необуздано. Вечерта съпругата му почти не му обърна внимание загледана в сериала. Той не чувстваше никаква вина. Осъзнаваше, че наближава петдесет и пет години и скоро може изобщо да не може да вдигне самолета. За него Ема беше подарък, който го караше да се чувства по свеж и млад. Петър и Ема трябваше да минат през една пътечка, която минаваше покрай гората за да стигнат до входа на блока, който се намираше от другата страна на сградата. Там на пътеката ги чакаше едно голямо куче, което оголи зъби и изръмжа страшно. Очите му святкаха с червени отблясъци, а от устата му излизаше пяна. Кучето им проговори с човешки глас:
- Сега какво да ви правя прелюбодейци?
Двамата се огледаха и не видяха никой друг, който да говори до кучето.
- Кой е там? Приберете си кучето моля! - извика Ема.
- Няма кой да ме прибере, вие обаче ще си платите за порочността си! – след като го каза зъбите на Пейо се впиха кръвожадно в плътта на Петър , а през това време Ема започна да крещи с пълно гърло. Вратът на Петър изпука и той се свлече мъртъв на земята в локва кръв.
- Помощ, помощ, помогнете ми! - крещеше Ема като бягаше с всичката си сила към паркинга където видя фарове на вероятно паркиращ автомобил. От автомобила слезе нисичка жена на около четиридесет и пет години, която Ема почти отнесе в опитите си да спре.
- Какво се е случило? Защо бягате така, от къде е тази кръв? – изстреля въпросите си жената.
- Там, там, едно голямо куче разкъса приятеля ми. Моля извикайте помощ!
- Заведете ме госпожице! – каза студено жената, аз съм полицейски инспектор, така, че няма нужда да викам никого другиго. Ема хвана за ръка жената, която извади пистолета си и тръгна пред нея. Когато стигнаха не видяха куче, а само Петър, който лежеше в локва кръв със счупен врат.
- Но това, това е съпругът ми! – възкликна инспекторката. – Какво прави той тук и то с вас? Аха, значи вие сте негова любовница. Значи за това напоследък се прибира по-късно и почти не разговаряме.
- Съжалявам, ако ще ви утеши за мен беше просто секс. – каза Ема. След тези думи инстинктът на съпругата надделя и Ема получи един справедлив юмрук в носа. Тя се просна в локвата кръв до Петър. Стана и започна да се съблича, не искаше кръвта му по себе си.
- А, когато се любихте нямаше нищо против неговите течности, а сега те е гнус от малко кръв, а?
- Съжалявам госпожо! Аз нямаше да разваля семейството ви!
- Така е, нямаше да го развалиш. Въпросът е, че трябва да си научиш урока. Трябва да спреш да се поддаваш на страст с хора, които са дали обет за вярност, разбра ли ме! Само тогава имаш шанс да не бъдеш разкъсана от кучето, което си видяла. То е твоята съвест, разбираш ли?
- Да, обещавам да не ставам любовница на женени мъже!
- Ако спазиш това обещание, което ми даваш няма да имаш причина да се страхуваш от нищо.
Пейо остави Ема да избяга. Той знаеше, че тя може да се промени, защото още не се беше врекла в някого. Грешките на младостта са поправими, но за Петър беше твърде късно …
Така дните си минаваха и почти всяка вечер ставаха двойно убийства на двойки прелюбодейци разкъсани от куче в гората.
Една вечер Стоян собственикът на Пейо остана сам, защото съпругата му беше заминала при голямата си дъщеря. Той покани на гости съседката Ралица, която отдавна си просеше да бъде разкъсана от Пейо, но не и се беше отворил парашутът с другите женени мъже. Пейо не искаше да повярва, че ще остане без стопанин. Опита се да им попречи като се провря и легна в краката на Стоян за да не може Ралица да се приближи твърде близо да него. Обаче Стоян го побутна от краката си и двамата с Ралица се награбих, като точно Стоян преди това каза:
- От кога чакам този миг!
Пейо постоя пет минути, но за жалост съдбата му беше такава и за това заръмжа и оголи зъби.
- Стига Пейо, вън, излез навън! Недей да ревнуваш! – каза Стоян и продължи да целува Ралица.
- Ти прелюбодействаш Стояне и сега ще понесеш последствията на собственото си решение. – после Пейо скочи и разкъса първо Ралица като остави на стопанина си преднина за да може да се разкае.
- Ах ти неблагодарно куче ! – извика Стоян взел една сопа, с която се опита да удари Пейо.
Пейо пречупи сопата на две части за секунди и много скоро беше прегризал гръкляна на собственика си. Полицията дойде и залови кучето. Във вестниците вече публикуваха статията със заглавие „Пейо убиецът на прелюбодейци беше заловен“ . Той знаеше, че е изпълнил онова, за което беше дошъл и ще бъде приспан, но винаги щеше да има някой, който да продължи да съди и раздава правосъдие вместо него. Все пак животът е вид договор!


Публикувано от Administrator на 27.09.2021 @ 15:52:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   liulina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 13:08:51 часа

добави твой текст
"Прелюбодейци" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Прелюбодейци
от mariq-desislava на 28.09.2021 @ 17:25:58
(Профил | Изпрати бележка)
Много кръвожадна работа, чак се стресирах.


Re: Прелюбодейци
от libra на 10.10.2021 @ 19:13:43
(Профил | Изпрати бележка)
малийй, тоз Пейо същий Баскервил :))))

прилича ми на криминална сводка..изложени факти и събития от несвързани помежду си герои, дори и общата прелюбодейна идея не успява да ги свърже, за да се получи разказ - това естествено е само моето мнение на читател от хулите :)