автор: YOTOVAVA

Шепа облаци в книжна кесия
скъта вятърът палав на юни,
аромат на узрели кайсии
и любовни развързани думи.

Бавна вечер се точи на кея
като вино от тясна канелка.
И морето след миг ще прелее
в мойта тиха и скромна панелка.

Както тръгнах, така се завръщам –
по сандали, с кенарена ризка.
Грейнал месец, закотвен над къщите,
обеци от сребро ми е низал.

Свих гнезденце в душата си птича
и те чакам да дойдеш на гости.
Тананика ли вал воденичен
сред тъмата по дрезгави ноти?

Колко звуци взривиха нощта ми
и нахлуват в пространствата звездни!
Обещай ми, че тук ще останеш,
даже есен – неверна! – да дебне.

И с прощалния полет на щърка
отлетиш ли – към вечното лято,
не забравяй, че бързо се мръква,
ако студ е обсебил душата.