автор: RadaRos

– Джин, направо голям късмет, че не тръгнах да
предавам live по фейса. - в ранната вечер бяха насядали
около набързо стъкмения огън, в който нахвърляха да
опекат малко пържоли и зеленчуци.
Съсела започна да се смее. – Ебаси излагацията, честно!
– Смяташ, че съм се изложил??? – Джина беше сразен. Просто не можеше да повярва.
– А не, бе! Не се сърди, Джин, приятелчета сме си, но това беше адски зле. Пя фалшиво, не че съм голям разбирач, ама така ми се счу. Е, той и Леми така мисли, и Клео също. А и тоя хит, къде толкова си държиш на него, не е нещо особено. То ако беше нещо кой знае какво, вече да си станал известен. Така мисля. Ай наздраве, стига сме обсъждали някакви
тъпотии.
Джина се затвори в себе си и потъна в униние и размисъл. От фейсбук получи нотификация, че следващата събота ще е сватбеното тържество на Лейла и Шри Шанти Мохеш/Цецо. Лейла го предаде. Можеше да си я върне, ако ѝ разкаже тайната на Шри, но не беше сигурен, че иска да я има по този начин. Трябваше тя самата да дойде при него, да се разкае за грешката и да го умолява да ѝ прости, да ѝ даде един–едничък шанс да се съберат отново. Пък той щеше да си помисли. Съсела го предаде. Всички го предадоха. Взе решение и той да ги предаде и да обърне живота си на 180 градуса. Как щяха да съжаляват за всичко!