автор: tintiri

(Вариация по Б. Христов)

То драска като косъмче по кожата на чернозема,
дори да му дължите нещо, то няма да ви вземе,
то няма да проходи, но вековете подминава –
самотното дърво
се вижда и от космоса.

Децата разпиля, жена си не познава,
понякога под сянката му живите остават,
орлите все кръжат и все кръжат отгоре –
самотното дърво
се вижда и от космоса.

А вятърът го брули и иска да го грабне,
и мълнии го дебнат, за да го нападнат,
о, то ще се пречупи някога, но във момента
самотното дърво
се вижда и от космоса.

То драска като косъмче по кожата на чернозема,
когато му дължите нещо, няма да ви вземе,
и няма да проходи, но вековете подминава –
самотното дърво
се вижда и от космоса.

И щом поспре да се върти Земята по оста си,
и мъртвите изскочат от иконостаса,
тогава то поклон ще стори и ще си отиде
самотното дърво –
самотно и във космоса.