Днес на връщане идващ от нивата
приятел съгледа в двора греди,
подпрени тъй отколе на сливата,
спомен от мойте младежки мечти.
Някога мислех от тях да направя
врата насред двора, врата без стени.
Побутвам с ръка и скришом притварям –
поглеждам безкрая обсипан в звезди.
Навремето бяха силни и здрави,
а днес са напукани, изгнили дори.
Не можах да ги дам ракия да прави,
не можах да прежаля младежки мечти.