автор: rawiri

Така и не отрязаха косите ми -
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила
и ножиците претопи в окови.
А чакаха ме храмове несринати,
подпрели се на своите основи.
Те гледаха към мене въпросително:
- Какво се случи с тази притча?!
Докато от посребрелите ми вече кичури,
едно дете се учеше да прави плитка.