автор: pastirka

Този лунен стакан от години до горе се пълни
с илюзорно-красиви и светли мечти за любов.
Рой надежди издигах да пият от него до сбъдване,
без да знам, че прокиснало вино нагарча от зов.

Не усетила сладост, в кафеза на дните си влизах
и заключвах до другата нощ аз душа с катинар.
Но за сватба звездите бродираха сръчно чеиза -
балдахин детелинов и риза за мен от кенар.

Продължих да дълбая сърдечния кратер с въпроси
и да търся в мечтите надежден спасителен лек,
а светилото нощно по каничка пак да ми носи -
не за мен, а за този жадуван невидим човек.

Вече знам, че сънят е писмо с йероглиф недописан,
че съдбата калесва жениха ни в точния миг.
И дочаках, стакана на лунното вино разплискал,
гръмотевично-дързък мъжа, станал моя светлик.