автор: felisia

Не искам да заспя в ръцете ти, но се отпускам.
За миг отдъхват уморените ми ириси.
По устните ми се разлива тишина,
а някъде във мозъка пулсира
една едничка мисъл - да остана будна
да не попадна в плен на финото спокойствие,
което ме прегръща със дъха ти
и аз потъвам във зеленият покой
на твоите очи
и на безкрая.
И знам, че няма да поискам да се върна,
защото никога не съм била по-пазена
откакто ти в съня ми ме прегърна,
но все пак аз не искам да заспивам,
съзнателно прогонвам всяка дрямка
очите ми копнеят да те гледат
да наблюдават силната ти хватка
как сключил си ръце през раменете ми
и как си ме покрил със наметало
от тези дълги свилени коси
прошарени във кестеняво и във бяло
и колко силни и горещи са гърдите ти
а всъщност са ми най-ефирната възглавница,
а аз съм мъничка, красива и притихнала
полегнала на тях и слушам пулса ти
и бавно ставам много, много дива,
ритмично се поклащам, като в блус
защото пулса ти препуска в много ритми
ту бавно ме прегръща през бедрата,
а после става хеви метъл пулс
и ме изтласква чак до дълбините
на солото на плачеща китара
и свири Love Minor и по гърдите ми,
а устните ми се задавят с джаз и топла лава,
а през очите ми изливат се балади
навън се съмва и зората свири реге
протягам своите ръце по теб
по кожата ти се търкулва вятър леден,
а аз те топля, гоня тръпките студени
прозореца останал е отворен
по улицата се въртят във валс
листенца от кайсията отронени.
Все още са зелени и красиви
и само златен кант по тях напомня,
че скоро лятото ще си отиде,
но аз ще се запазя много топла,
защото в мен изгарят пълнолуния
изгряват звездни приказни картини
взривяват се планети и галактики
забъркват се мелодии и рими...
А аз не искам да заспя в ръцете ти,
но се отпускам, женствена и цяла
в прегръдките на тази сребърна,
единствена луна
до най вълшебното небесно тяло...