автор: lirik1

На Илиян Троянски ficho

Когато съм безпрешлена змия и свличам своята кожа, тогава гъвкаво и рижо запристъпвам в есента. Минало и бъдеще ще ме докосват. И ще съм Поетът на всяка хубава жена. Но само на онази, която ме обича мислено ще дам душа.
Златоносни пясъците на шагрена влажен във нощта дълбока ще за пресяват Ерос във Поезия. Танатос ще се скрие вдън земя, нали ще е излишен.
И в смарагдената ниша на страстта само две тела ще слеят соковете си.
И само две души ще въплътят Идея.

Идеята да бъдат Бог и създадат Вселена.

Тогава триизмерен този Свят ще стане пепел. Стрелците, вторите срелци, ще сме в четвъртото си измерение. Или в двуфазието на съня.

В който и сега си мислим, че живеем.

От брега...