автор: angar

В тъмна лятна нощ подслушах
разговор на двама
влюбени, в купа голяма
от банатска слама:

"- Разбери ме, че не искам
вече и не мога,
да те слушам да повтаряш
името на Бога!

И така да се терзаеш,
че ще се погубиш,
като в нощите със мене
тайничко се любиш!

Ти не се ли изповядаш,
дружке моя мила,
Господ откъде ще знае,
че си съгрешила?

А пък в Библията много
правилно се казва,
че, ако грехът е таен,
Бог не го наказва!

Даже по-начесто трябва
да го правим ние,
та дори ако случайно
нещо се разкрие,

Бог греха ни да поиска
да смали и скрие,
като стори в брак законен
да се вземем ние!

Затова по-често идвай
с мене, моя мила!
Да грешим дорде сме млади,
докато сме в сила!

И защо да се терзаем ний,
овците божи?
Господ бог ни е пастирът -
той да се тревожи!"

И почувствувах как лумва
в таз купа от слама,
посред тази нощ безлунна,
пак любов голяма!