автор: lirik1

И ето съзерцавам трептежa на капките жива вода скрили се в слънчевите петна от сенките на боговете.
Слънцето, знам от древните, е бенгалски тигър от огнените сънища незадоволената савска царица.
Не живеем ли ние, смъртните, безсмислието наречено живот. Да се родиш един ден, за да умреш и да възкръснеш.
Разкъсваме околоплодната ципа на безтегловност изпадайки в чужд и неприветлив свят на гравитация.
Когато се избистрят леко онемели от ужас, нещата лесно намират само себе си. В отвъдното.

От брега...