автор: maggy93

Имало едно време едно момиче, което много искало да види морето. То било много скромно и се казвало Невена. Тя била от бедно семейство и родителите й не могли да си позволят да я закарат на екскурзия до морето. Тя не могла също да отиде до морето и на лагер с нейните връстници, защото те били много надути и не искали да общуват с нея. Но, въпреки това Невена не спирала да мечтае да види морето.
Един ден, когато Невена седяла на прозореца, видяла отвън на двора кацнал в градината един красив щъркел. Невена излязла на двора, за да види още по-отблизо приказния щъркел. Като застанала до градината, тогава щъркелът проговорил с човешки глас:
— Здравей, мило момиче? Как се казваш? Аз и преди съм те виждал да седиш до прозореца все тъжна и замислена.
Момичето отвърнало:
— Здравей, мили щърке! Аз се казвам Невена. Тъжна съм, защото никога не съм ходела на море. Родителите ми са много бедни и не могат да си позволят да ме заведат да видя морето, но искам и аз да отида като другите деца.
Щъркелът казал на Невена:
— Не се тревожи, момиче! Ти ще се качиш на гърба ми, ще полетим и ще стигнем до морето. Когато си изкараш добре, тогава аз пак ще дойда да те взема и ще те върна у дома.
Невена казала на щъркела:
— Но мили щърке, аз не съм казала на родителите си! А, ако им кажа те може да не ми повярват и да не ме пуснат с теб!
Щъркелът й отвърнал:
— Невена, няма за какво да се притесняваш. Аз ще кажа на родителите ти! Щом си с мен всичко ще мине добре!
Като чула щъркела, Невена веднага се съгласила, качила се на гърба му и полетяла с него към морето. Като летели на Невена много й харесало, било много високо и като гледала надолу тя виждала красиви планини, поля, равнини. Невена се реела в облаците и била много щастлива.
След това тя и щъркелът стигнали до морето. То било много голямо и не му се виждал краят. Невена била много щастлива, защото за първи път виждала морето.
Тя казала на щъркела:
— Много ти благодаря мили щърке, че ме закара до морето!
Щъркелът й рекъл:
— Много се радвам за теб Невена! Аз вече казах на родителите ти и те знаят, че си с мен на морето.
На Невена морето толкова й харесало, че тя всеки ден отивала да се къпе там. Един ден Невена видяла на голям камък в морето да седи русалка със златисторуса коса. Тя имала много дълга рибя опашка. Русалката доплувала до брега и Невена отишла да се запознае с нея. След това двете се гмурнали под водата. Там Невена видяла много водорасли, а сред тях се плъзгали пъстроцветни рибки и медузи. Толкова било красиво под водата! Двете с русалката се повозили и на лодка. Невена събрала миди и рапани за подарък на родителите й. После тя се запознала и с други деца като нея. Докато Невена си играела на пясъка с децата, тя видяла далеч в морето един голям кораб.
Така безгрижно и в игри минавали дните за Невена, но един ден тя трябвало да си тръгва. Щъркелът дошъл при нея и й казал:
— Невена, вече трябва да тръгваме! Родителите ти ще се тревожат за теб! Като се прибереш ще им разкажеш как си прекарала.
Невена му отвърнала:
— Добре, мили щърке! Но първо трябва да се сбогувам с русалката и с децата!
Невена прегърнала русалката и махнала с ръка за сбогом на нейните приятели. След това тя се качила пак на гърба на щъркела и литнала обратно към вкъщи. Щъркелът кацнал на двора в къщата на Невена и там я оставил. На двора на пейката седели родителите на Невена, които я чакали. Тя отишла при тях и те я прегърнали. Невена им разказала за русалката и за децата, с които се била запознала на плажа, след това им подарила мидите и рапаните и те много се зарадвали. Невена махнала на щъркела за сбогом и се прибрала вкъщи.