...За да не шумя и да не преча,
аз минавам тихо през света.
Аз пристигам много отдалече,
зад пределите на песента...
Иван Николов
Вървя по своя път и аз,
крив-ляв животът продължава.
Преминах веселата част,
обаче другата остава.
Там мине грижата и – трай,
веднага другата на смяна.
Бе няма ли, си мисля, край?
Пък викам си – дано да няма!
Или да бъде по-далеч
и най-далече ако може.
Не иде за нахалство реч!
Аз само казвам: ако може...