автор: LeoBedrosian

"Оревоар мосю" ми каза тя през рамо,
погледна ме тъй прямо,
че сякаш ми каза ела,
качи се в моята кола.

Не чаках аз покана втора
Тоз час зарязах си мотора,
без туй бе овехтял
и безнадеждно спрял.

А пътя бе горещ и за
влага ожаднял,
че метнах се на меката седалка, готов за безрезервна,
бърза свалка.

Колата беше мощна, немска
мадамата пък, нежна, френска.
тъй зажадняла за любов,
че станах аз готов да ? я дам
на задната седалка още там.

Така започна нашия роман
на пътя прашен между Красен и Кардам
обгърнати от гъстата гора
под сянката на клонеста върба.

...

И тъй до днешен ден
с коремче аз от бирата наследство,
а тя поовехтяла кат
кората на върбата
в дома ни на Рикар дю Шапюзе.

Къде си мое,
вехтичко че зе?