автор: Shrike

Десетките жени, които обичах са кучки. До една.
Дори тази, която ме люби в изпепеляващите пясъци на Арабската пустиня. И тази, която носих на рамене в опиянение и ми дари сърце. Тази, която се возеше на рамката на колелото и косите й подгонени от средиземноморския вятър ме гъделичкаха гальовно. Тази, която ме рисуваше в хладните нощи, тази, която с огнената си коса заслепяваше сетивата ми, тази, която готвеше гозбите си за мен и безмълвно преглъщаше залъците със съпруга си... И ти, която пареше в нощния влак. Затова си тръгвам без скръб. Всяко сбогуване тук е излишно, воплите - неудачни, бял шум насред капещи часове. Механично обдишване на душата преди да тръшна вратата. С ритник.