автор: lirik1

Мдаа...странно...снощи Айнщайн ми се изплези... защо ли...ами защото аз някога бях Исак Нютон...и преди да падне ябълката на главата ми...и да повярвам в Създателят... бях просто човека под дървото на познанието


... и когато се превърнах в алхимик ми завидяха прости хора... те мислеха само за злато и секс...ровеха бреговете и пресяваха водата в една далечна страна
на запад от Рая...земята на индийците...били пък те индианци

...гледам сега от другия бряг на реката ми маха малкият Мук...изгубил си бил пантофката и килимчето... Сусам му викам Сусаам... и слуха си е загубил милият не чува паролата...а тя не е сложна...просто пишеш Covd19

...не мога да му помогна...в съня си аз бягам на едно място...лодката е пробита
и бавно исигурно се пълни с вода... не очаквам появяването на Атлантида... Сцила и Харибда още ги няма...не знам защо така ми се иска поне на хубавата Елена да се появи образа... скучно е някак си нали...защото сега съм Одисей и търся Итака...и такa и вака де...и до края на света.. хм нещо познато ми се струва...особено на всеки километър

...в моите сънища обикновено аз съм си лодкарят...аз съм си пътникът...аз съм си Царя аз съм си Бога... я кръчмарице йощ вино налей ни...е брате брате ...
итичаме у сръбско...после бегам у комшулъка...там Зорбас пие узо дОдека 12 и гледа мрачно...мързи го мисля си не му се джуса сиртаки

...и докато оловният войник на моето детство пали огнивото и пуска кръгчета синкав дим някъде се пуцат та огнен дим на черни талази иде откъм арабско и по надоле

...лошата новина обаче е добра...Пепеляшка не искала да чака Принца... той бил още малък и чак на Луната... тя хочела при аркадашите с големите въх смоци... после давали бяло сладко кааве на голо и вазелин

Хитруша била тяя... хитруша под крива круша

От брега...