автор: mitkoeapostolov

Баба Конду е свещена за мюсюлманите местност между селата Божурка и Братово, община Омуртаг. Според легендата, през 16 век пясъчна буря вдигнала майка, баща и дъщеря от нивата, на която работели. Мястото, където паднали жените, нарекли село Момино. Вековната дъбова гора, където паднал бащата, нарекли Баба Конду или падналия баща. В средата на гората тече чешма, до която е оградено свещено дряново дръвче. Вярващи мюсюлмани и християни връзват цветни парцалчета за здраве или с конкретна молба за помощ към Бог по клоните му. В местността ежегодно се организира събор, за да се почете паметта на падналия пра-отец.
На 9 юли 2021 реших да посетя организираното мероприятие. И друг път съм ходил на подобни събития, но за пръв път опознах обичай на различна култура в рамките на България. Пристигнах по обед, точно навреме за конните надбягвания. Тълпи от стотици хора се бяха наврели из сенките на храстите, защото въздухът трептеше от жегата. Някои от посетителите бяха роми, други турци, но всички говореха на турски.
Заедно с моя спътник сигурно бяхме едни от малкото българи, ако изобщо имаше други (тук отварям скоба за условното разделение на българи, турци и роми – вероятно повечето от хората имат смесени гени, самият аз съм си правил генетично изследване и 9% от гените ми са турски, доколкото може да се вярва на такива изследвания).
Състезанието започна точно по обед. Група от петима конници тръгна от отсрещния баир. Скоро се загуби в долчинката и след миг се озова в началото на дългия прав участък, където се бяха разположили зрителите. Вече ясно виждахме ездачите – за моя изненада облечени в официална униформа, с каски и чизми. Два от конете се отделиха от останалите и преминаха финала заедно, под бурните възгласи на тълпата.
Хората започнаха да се разпръскват към дъбовите сенки на Баба Конду, а ездачите се върнаха да ги поздравят, да получат похвали и награди. Направи ми впечатление, че двата коня на победителите бяха породисти, с дълги крака, без корем, с черни лъскави косми. И двамата жокеи бяха роми.
Заедно с моя спътник се отправихме към сергиите на събора. Всеки, който е ходил на събор в живота си, лесно ще разпознае типичните продавачи – сладолед, царевица, захарен памук, дрехи, обувки, ножове, възглавници, зеленчуци, плодове, дрънкулки, играчки, антики – безкрайна шарения озвучена от глъчката на преминаващите хора. Наредихме се на опашката за храна. Цените се оказаха високи, а качеството на храната полуфабрикат ниско. Наливната бира беше хладка и съвсем леко газирана.
Моят спътник замина по работа, а аз останах да чакам следобедните борби. Състезанията започнаха с най-малките момчета, представители на борчески клубове от Сливен, Търговище, Русе, Разград и някои села. За пръв път гледах борба на живо и останах поразен от техниката и красотата на този традиционен български спорт. С увеличаването на възрастта се подобряваха и уменията на състезателите – показаха прехвърляния, премятания, носене, захвати, тушове.
В категориите на възрастните схватките приличаха на ММА или кеч от телевизията. Съдиите бяха бивши световни и европейски шампиони, защитавали цветовете на България в много международни състезания. Една от схватките противопостави момиче и момче в сходна категория. Дамата показа завидна техника и само физическата сила на момчето му помогна да избегне срама от загубата.
В късния следобед започна празнична програма. Наблюдавах традиционни турски песни и танци, последвани от програма на ансамбъл Мизия, Русе. В края на изпълнението започна право хоро, на което се хванаха десетки зрители от всички етноси.
Привечер, на сцената излязоха депутатите от листата на Движението за Права и Свободи (ДПС). Спомних си как като дете веднъж казах на майка ми, че като порасна ще гласувам за ДПС, защото името звучи най-справедливо от всички партии. Неволно се усмихнах. Речите на политиците звучаха като речите на българските им колеги от другите партии. Един приятел ме беше наплашил, че по някое време може да излезе председателят на ДПС, облечен в османска носия и да призове за обединение с Турция. Нищо такова на последва.
Вместо това депутатите взеха да се ръкуват лично с всеки посетител. С някои от избирателите се завързваха по-дълги разговори. Когато една от депутатките стигна до мен, протегна ръка и ме поздрави с „Мара ба”. Какво беше учудването ѝ да чуе „Добър ден” като отговор. След първоначалното си стъписване, жената се усмихна и ме похвали за желанието да присъствам на събора.
След кратка музикална програма на запис, на сцената излезе известната певица Айшенур и пя смесица от турски хитове и български народни песни. По здрач я последва Азис, когото очаквах с нетърпение. За съжаление, точно в този миг пристигна мой приятел да ме забере. Като видя кой започва да пее отсече – „Тоя мангал и педал, няма да го слушам”. Така за съжаление пропуснах да чуя на живо един от любимите си певци.
За моя изненада (защото нямах никакви очаквания) прекарах прекрасно на събора Баба Конду. Благодаря на хилядите роми, турци, мюсюлмани за гостоприемството и културното просветление.