автор: mirei

колиби сламени и къщи каменни
за предстоящата ви гибел ли да мисля

идва вятър, покривите ви надалече да отвее
идва дъжд, да влезне с трясък
на леглото после кротко да поспи

не е ли ясно вече
мога да прескачам локви
не и къщата, в която мама ме роди