автор: Iokata

Късно вечерта Сашко се прибираше вкъщи. Беше убеден, че майка му се притеснява за него, но той не бързаше. Слушаше своя уокмен и дъвчеше дъвка. В уокмена беше Шамара. А пък в дъвката - вредни бактерии и микроби, които никак не можеха да се разберат кой от тях е по- вреден.
Тази дъвка той отлепи от чина си. Първоначално искаше да я прицели в косата на някой първокласник, но вече залепен към нея, реши, че ще я дъвче сам.

Асансьорът не работеше. Сашко реши да се изкачва по стълбите. Тъй като, така просто да се изкачва му беше скучно, той реши да рита оставените по етажите пликове с боклук. И така както си ги риташе до шестия етаж, той изведнъж чу странно злокобно кашляне и някакви звуци, които не можа да характеризира какви са.

Шамара в уокмена замлъкна. Вредните бактерии и микроби прекратиха спора си, а момчето се изпоти. Той се присети, че би трябвало да бяга, но дори и да тръгне веднага, няма да успее да стигне до тях, където се притесняваше майка му. Доката тези мисли му минаваха в главата, входната лампа изгасна.

Някой кихна звънко и зловещо си издуха носа. Звуците ставаха все по-близо и по-близо. Тогава Сашко си даде сметка, че шумът идва от вътрешната страна на стената. Той прилепи ухото си към стената и докато се опитваше да разбере какво е това, изведнъж шум, тряс, грох... и... и в стената дупка. Момчето се парализира. Изведнъж от там се показа огромна космата ръка... или крак... Момчето не успя и да разбере как чудовище вече наполовина излезе от тръбата и си чешаше главата.

Сашко пребледня, онемя, посивя. От устата му падна дъвката и два зъба - преден и заден, също така и 34 косъм от главата. И самопроизволно се появи синка под окото...

Чудовището видя момчето и с тъничко- тъничко гласче попита:

- Извенете, бихте ли ми казали, това не е ли седмия етаж?

Момчето можа само отрицателно да поклати с глава, защото броеше ритнатите от него пликове с боклуци...