автор: flood

Обожаваше тези летни утрини – пълни със свежест и очакване. Отваряше голямата врата в трапезарията и дишаше с отворена уста. Гърдите му се пълнеха с кислород, дебелият му иначе корем поспихваше, а устата му се изпълваше огромно количество слюнка.
Томас огладняваше по това време.
Докато пълнеше устата си с разни неща от хладилника и отпиваше от портокаловия сок, чуваше как птиците общуват помежду си. Кацваха за кратко по клоните на дърветата, разменяха по някокло кресливи звука и после запрашваха нанякъде.
Томас се нахрани и отиде в тоалетната. Там прочете една досадна глава от някакъв роман и прогнозата за времето от месечния вестник. Някак разсеяно се досети, че това е прогнозата за времето през миналия или по-миналия месец. Просто вестникът си беше останал там, до бидето, да има човек какво да чете по голяма нужда. За всеки случай си облече палто и взе чадър – никога човек не може да бъде напълно сигурен дали денят се познава по сутринта, както времето – по месеца. А и тази прогноза в тоалетната не беше толкова стара. Какво като е краят на юли, никога не се знае.
Преди да влезе в офиса, си купи пакет ореховки и една кутия шоколадови бонбони. Не обичаше да ходи на работа и трябваше да запълва това неудовлетворение с нещо, което да му доставя удоволствие. Точно в единайсет и петнайсет установи, че е гладен и отиде да се нареди на опашката в стола. Понеже там нямаше опашка, а на витрината още не бяха поставили ястията, седна на един стол и зачака. Задряма. Заспа. Разбуди се, когато вече затваряха. Все пак силното раздразнение в стомаха го накара да се задоволи с три-четири от манджите, които бяха останали. Не беше толкова зле.
Когато се върна в стаята си, Томас вече някак хемороидно осъзна, че животът е напълно безсмислен. Има такова съзнание – то те ввръхлита точно когато не го очакваш; случва се дори въпреки волятата си, като някаква болка прерязва вътрешностите и те напъва.
Ето какво реши: първо, да се постриже. Имаше твърде голяма коса и това беше причината да се поти непрекъснато. Това, че беше облечен прекалено дебело и вълнено за сезона, не ознаваше нищо. Нещата не винаги изглеждат такива, каквито са. Единствено косата му причиняваше онази тревожна мъка и пот, онази натрапчива страст към храната, от която колегите му се отвращаваха. Второ, може би вече е време да си намери друга работа. Опитвал беше няколко пъти и не се получаваше; но повторението е майка на знанието. Ще повтаря толкова пъти, колкото е нужно, за да придобие знанията, които работодателите твърдяха, че му липсват. Това беше глупост! Той никога не е имал знания, за да усеща липсата им. А онова, което все пак знаеше, не можеше да бъде разбрано, защото никога не му даваха шанс де реализира качествата си. Ето защо – повторение! Ще повтаря опитите си, докато най-сетне се появят и онези знания, дето имат за своя майка тъкмо повторението. Трето...
Третото беше личен въпрос и затова Томас предпочете да не го споделя с мислите си.
Когато дойде време да се прибере вкъщи, прималял от глад, изскочи от външната врата на офиса като тапа, оставяйки палтото на закачалката съобразително, и по пътя, макар да бързаше, купи една теменужка – малко синкаво цвете. С нея щеше да уреди третото от плана си.
Томас беше решителен човек. Изпълни всичко, което реши.
Още същия ден.
На другата сутрин отвори голямата врата в трапезарията и задиша с отворена уста. Гърдите му се пълнеха с кислород, дебелият му иначе корем поспихваше, а устата му се изпълваше огромно количество слюнка. Нямаше я вече голямата му гривеста коса да му пречи. Усещаше как стомахът му е наедрял с няколко кила знания. А и отсъствието на приятелката му, на която подари теменужката на раздяла, приповдигаше настроението му.
Томас огладняваше по това време.
Докато пълнеше устата си с разни неща от хладилника...