автор: lirik1

дочувам плисък на вълни под мен
долче вита гларус грапаво крещи
но долче вита е за боговете драги
не за простосмъртни като мен уви

ипсантен минезингер под балкона
балада свири на пъпчива Жулиета
силует и влак в далечината сляпа
прилича на филмова годзила явно

и гледам наоколо няма я Каренина
да хвърли върху релси съдбата си
лепо крякат жаби блатото наблизо
с мераците примамва си принцеси

утринна омара рибар клечИ на кея
мълчат тетраподите били пирамида
присъствието не ми тежи напротив
гларуси си намериха баш майстора

страховете на нощта в душата ми
стичаха се с полуголите си истини
и боли как боли горчи като отрова
трийсет пъти осребрена свободата

от брега...