автор: coils

- Там ли си? - прошепна тя и се огледа.
Беше тъмно и тихо. Нищо не се чуваше, а още по-малко отговор.
- Там ли си? - повтори тя. - Ехо... Тук ли си? Отговори ми, моля те.
Затвори очи, наведе глава и обви колена с ръцете си, клекнала до земята. Чувстваше се сама. Беше ли сама? Всичко бе тихо и спокойно. Дългата й коса се стелеше върху голите й ръце, галеше я, прегръщаше я, успокояваше я. Беше като обвивка, която я закриляше, пазеше я.
- Моля те, кажи нещо... - раздвижиха се устните й.
Гласът й отекваше в тишината като звуците на някакъв красив и изящен музикален инструмент. А тя не беше ли именно това? Един прекрасен музикален инструмент, толкова фин и деликатен, че чак нереален.
- Липсваш ми... - изрече тя думите, които едвам се чуха. Думите, които сякаш полетяха в пространството, издигнаха се, отправиха се по някакъв път, някъде там и след това изчезнаха, като на тяхно място се настани пак тишината. Дълбоката тишина обгърна всичко.