автор: YOTOVAVA

Танцувай с мен, преди да съмне –
ще бъда дъжд през пролетта,
иглика в туфите на хълма,
снежинка в мигла на нощта,
зелено грозде в юлска жега
и ноемврийски листопад.
(Щом бил си до безпределно нежен –
завинаги оставаш млад.)
Аз двеста тишини изплаках
и трижди пътя преорах.
Не те насилвам да ме чакаш –
да те обичам не е грях,
не е съдбовно, не изисквам
обратна близост и реванш,
Когато светлината плисва –
покана е за дълъг танц.