автор: rajsun

Родино, вън се съмва ден,
но лошо те сънувах.
Не аз от теб, а ти от мен
на кораба отплува.

Родино, като пресен гроб
издигна се Балканът.
И като змийско съблекло
на картата остана.

Родино, сън ли бе това
или бе зла проличба?
Прости ми тежките слова,
една си ми, едничка.