автор: pastirka

Небето бе изпъстрило зеници
с моливчето на светещ в мен възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.

А вятърът от облаци направи
сметанов шейк в черешово сърце.
Фенерчето си юнски ден остави
зад клоните, протегнали ръце.

Морето към брега си се притисна,
на пясъка съблякло своя смях.
Луната лятна приказка написа,
в която главна героиня бях.

И първото момичешко "Обичам!"
прошепнах пред гальовните вълни.
Едно момче душата ми закичи
с очи, в които любовта кълни.