автор: lirik1

Понякога, за спящите принцеси и боси пепеляшки,
малкият Мук съм аз, с пантофките от кадифе.
Върху летящото наопаки килимче.
И истина ви казвам:
”Сусами отвори се”, е моята парола.
Когато с ламбата на Аладин влязох в Пещерата,
падаща иконата на Дьолакроа,търсеше
с чичко Гугъль Свободата си...
---
Но мила моя, наистина ли не обичаш приказки?!
Дори и от хиляда и една нощ...о, не вярвам.
Добре, добре, защото аз пък ги обичам.
И се излежавам в меки облаци
от захарен памук, Мам,
и теменужки.
И смуча биберони.
Ох, може би полепнали с целувки ...
---
И полял обилно шоколадовия сладолед,
с финска водка, пуша Миналото си.
Полегнал в полите на Олимп.
Под Никокас. Нали,
Пепеляшке моя...
Самотен.
Същински древногръцки бог.

От брега...