автор: botyofentiev

на Васил Левски
роден на 6 (18) юли 1837 г.

Политнал над гори, поля
като топъл вятър зимата да гони,
възраждаше ти нашта свобода
по твоите изстрадани закони.

И силата на твойта клетва
събираше народна мощ,
след която да последва
краят на робската ни нощ.

Камата, пистолета, комитета –
все знаци в нашата съдба,
измъкваха от тежката несрета
и даваха ни твоите крила.

И нищо ти, че си отиде.
Земята спря под твоето бесило.
Ти нашата борба предвиди
и даде на апостолите сила.

След теб да литнат вдъхновени,
сърцата си в огън да взривят
и в кървища устоите са повалени,
да сгромолясат Турския ни хаганат.

Сега стоиш достопочтено гордо.
С пречистващ поглед твоите лъчи
настройват патриотичната ни корда,
частица волност в нас лети.