автор: botyofentiev

Споменът за дните предстои.
Зная – времената ще са други.
Топлината ще се изпари,
ще израстат в тревите теменуги.

Тревите ще са твоите коси,
а теменугите – целувките по тях.
Няма как – сега ме извини.
Трябва да забърша прах.

Ще затварям. Ти недей се сърди.
Пак ще чуеш моят глас.
В ежедневието съм усърден –
и във профил, и в анфас.

Зная – утре заминаваш.
Други гари са пред теб.
Ще се тъпча с торти гараш,
ще въмпирясвам нощем – „уеб”.

Ще „хейтвам” същността си грозна
пред глупавия си таблет.
Животът – проза най-помпозна,
ще се превърне в памфлет.

Но, ако не си заета много,
ти за мене си спомни.
Аз като една тревога –
чакам и не ми се спи.