Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 3
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: vlakant
:: Lamarinnn
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТайните на Акротири
раздел: Разкази
автор: liulina

Титос вървеше по пътя и се оглеждаше във всички посоки леко изплашен , но все пак не сам. Това, което виждаше му напомняше много за съня му, който всъщност го доведе тук в Акротири, град от сенките на миналото на изчезналата внезапно минойска цивилизация. Той от малък имаше видения и често на ръката му се появяваше интересен символ, който наподобяваше тетраедър и приличаше на златна татуировка.
Родителите му знаеха, че е различен, но те правеха огромната грешка да крият това от общественото мнение. Титос беше осъзнал, че е различен, когато без да иска подпали стаята си с ръката, на която в този момент се беше появил златният тетраедър Явно беше, че е като супер героите, които обичаше да гледа по телевизията. Той не четеше много книги, защото беше от поколението на двадесет и първи век, което предпочита да играе на плейстейшън, на електронни игри на телефона и да гледа филми, дори си учеше уроците от видеа направени с тази цел. Ровеше се дълго в интернет за да открие хора като себе си и мястото, което сънуваше. Намери мястото, което се оказа на някакви си сто и десет километра от дома му. Акротири древен град със запазени забележителни останки от величието си. За да стигне до този град Титос се беше качил на ферибот, от остров Крит, където живееше за да стигне до остров Санторини. Островът се намираше на сто и десет километра северно от Крит в Егейско море. Слава богу нямаше премеждия като вятъра мелтеми например. Този вятър можеше да развие скорост до 30 възела и вълните да достигнат до три метра височина, често се случваше от месец май чак до октомври. Сега обаче беше още април, времето на неговата великденска ваканция. Пътуването продължи шест часа, а времето беше слънчево и спокойно.
Нямаше търпение да дойде великденската ваканция и да излъже родителите си, че отива на екскурзия с родителите на неговия приятел от класа. Той беше зависим от тях, защото нямаше навършени още даже и петнадесет години и за това му се налагаше да лъже. Не искаше родителите му да са с него, те само щяха да го объркат и да му попречат да открие произхода си.
Той знаеше, че стъпва по огнена земя, защото остров Санторини седи върху най-активния вулканичен център от Южноегейската вулканична арка. Акротири някога е бил град населяван от минойците. Около 1500 години преди Христа, Акротири е бил погребан под слой от пепел, която се е появила в следствие на вулканично изригване. След направени разкопки под пепелта са разкрити двуетажни сгради изрисувани с фрески. Титос трябваше да намери една от фреските изобразяваща рибар. В съня му при допир с неговия знак щеше да се случат много интересни неща, които ако е истина щяха да разкрият кой е той и защо притежава такава сила.Трябваше да стигне до автогарата във Фира и там да се прехвърли на градски автобус за няма и десетина минути за да стигне близо до селището Акротири. Добре, че родителите му бяха дали достатъчно пари за екскурзията и той с тях се настани в един кокетен хотел близо до древния град, като естествено преди това беше резервирал стая от името на бащата на приятеля си, който му беше съдействал за това. На рецепцията не го попитаха нищо, което го озадачи, защото и за това беше подготвен. До хотела имаше ресторант и той реши да хапне преди да започне търсенето си. Беше тръгнал сутринта към осем часа от Крит, а сега наближаваше почти два и стомахът му подсказваше, че това е най-правилното решение. Седна и един любезен сервитьор дойде направо при него и го попита сам ли ще е или чака родителите си. Титос отвърна, че родителите му си почиват и са го изпратили да хапне сам.
- Какво ще поръча господинът? - каза отново любезният сервитьор.
- Искам фава и за десерт мелитиния. - каза Титос. Той обичаше пюрето от грах с каперси и се надяваше да има от тях върху фавата. Мелитиния не беше ял от предишния Великден. Този сладък като мед сладкиш от сладко сирене, беше част от детството, която нямаше да забрави. Баба му правеше понякога, най-вече по Великден.Този път нямаше как да хапне от нейния сладкиш, за това реши да не го пропусне. Тя произхождаше от Санторини, но се беше омъжила и преместила още като девойка на остров Крит. Сервитьорът кимна и отново попита:
- Нещо за пиене ще желае ли господинът?
- Вода, благодаря!
Докато сервитьорът се отдалечаваше Титос забеляза един странен човек на една маса близо до неговата. Човекът на пръв поглед изглеждаше нормален, но погледът му го пронизваше. По гърба на Титос полазиха странни тръпки и символът на ръката му леко се появи за секунда. При този проблясък човекът с пронизващия поглед стана и мина покрай Титос мърморейки си нещо под носа. После се наведе към момчето и му прошепна:
- Ти си огъня. Значи е време да намериш и другите. Вече знаеш, че и аз знам. Пази се, не всички ти мислят доброто момче.
Тръпките отново преминаха през тялото на Титос и този път знакът му прогори леко покривката. Титос се овладя и скри изгореното със салфетка. Огледа се и слава богу нямаше кой да го види. В таверната имаше само още едно семейство, но те бяха твърде заети да се хранят. Не мина много време и сервитьорът донесе поръчката му. Титос плати и хапна наслаждавайки се на храната. Мислите му обаче препускаха вече из древния град. Явно бе дошло някакво време,за нещо, което трябва да се случи, но той не знаеше, какво ще промени това, че вече беше тук. Не знаеше, а за едно момче от двадесет и първи век мистиката на древните беше предизвикателство. Явно бе време за приключение с неизвестен край. След като се нахрани, стана и тръгна с бързи крачки към разкопките. Имаше половин час до туристическата обиколка на древния град, за която се беше записал и трябваше да не изпусне нищо. Забеляза, че човекът с пронизващия поглед го следва от разстояние. Титос хем се страхуваше, хем искаше да го попита какво знае. Осъзнаваше, че този човек няма да му каже повече, но трябваше да разбере. Пристигна точно на време. Групата от десет човека заедно с Титос плати таксата за обиколката и всички влязоха вътре. Оказа се, че половината са негови приятели от Крит.
- Хей, какво правите тук приятели? - попита ги Титос.
- Решихме да дойдем на екскурзия, а ти Титос? - попита го Сузана. С нея Титос беше приятел от забавачката. Викаха и пиклата, защото когато спяха следобед креватът и ставаше целият мокър. Лелките винаги се чудеха, колко ли вода е изпила за да го опикае така.
- Аз също, но по-скоро търся фреската с рибаря. - четиримата му приятели се спогледаха и го попитаха едновремено:
- Защо я търсиш? Има ли нещо общо със сънища и символи?
Титос малко се стресна от това, че четиримата говореха като един човек, но после осъзна, че най-вероятно и те търсят рибаря, реши да се разкрие:
- Да има общо, а вие защо го търсите?
- По същите причини Титос. Значи ти си бил нашия огнен човек. Ние знаеш ли колко време те търсехме в интернет. - му каза Димитра.
- Аз също търсех себеподобни, но сега трябва да ми разкажете, какво сте и за какво всъщност сме дошли всички по едно и също време на едно и също място? - каза Титос и ги погледна въпросително.
- Предполагам, че над китката си имаш тетраедър, който при стрес се появява и прогаря или хвърля огън? -попита го Зенон, момче, с което беше прекарал най-страхотното лято преди пет години.
- Да, точно така, а вашите символи какви са?
- Аз имам над китката си додекаедър, който според Платоновия диалог с Тимей представлява етера или петия елемент, или вселената. Моят символ се появява изключително рядко, но когато се появи аз мога да преминавам през времето и пространството и да създавам или да разрушавам светове. Два пъти ми се е случвало до сега да се появи. Единият път се върнах много години преди новата ера. Беше доста страшничко. Мисля, че не се намирах на земята, но за това ще ви разказвам друг път, сега нямаме време. Димитра има куб, който е символ на земята. Когато нейният символ се появи тя може да предизвика както земетресения, така и изригване на вулкани, както и да направи от пустинята цветен оазис. Сузана има икозаедър, той е символ на водата, досещаш се какво може тя, а октаедърът, който е символ на въздуха е над китката на твоя приятел Платон. Явно ни водят едни и същи сънища и търсим фреската на рибаря за да видим от къде сме произлезли. - отговори му Зенон.
- Така е и се радвам, че напредваме! - каза доволен от развитието на събитията Титос. - Има един човек, който се присъедини към нашата група. Погледът му реже като бръснач и възбужда тетраедъра над китката ми. Трябва да разберем какво иска от нас.
- Даже трябва да стане незабавно. - беше категоричен Зенон. Петимата се приближиха до човека с режещия поглед и забелязаха, че символите им леко проблясват.
- Не се приближавайте, аз съм ключът. Отключвам и нареждам символите. Ще ви заведа до рибаря, следвайте ме от далече. Ще ви трябвам за по-късно. - предупреди ги човекът. - Името ми е Петриос и ще съм ви водач. Пазете се от сенките, заобикаляйте ги, иначе ще се разделите и няма да можете да изпълните задачите, за които сте дошли.
Младежите последваха Петриос, който ги отведе право при фреската с рибаря. Те се стараеха да отбягват сенките. Една от тях почти успя да придърпа Димитра, но Зенон я дръпна силно към себе си. Димитра му разказа, че чувството е все едно за нея се залепва отровна медуза и наистина мястото на, което бе я докоснала сянката изглеждаше леко зачервено.
Сега поставете китките си на фреската със символи обърнати към нея.
Петимата изпълниха нареждането на Петриос и изведнъж всичко около тях се изгради и раздвижи. Те видяха града в цялото му великолепие и високите минойци, които първоначално не ги забелязаха, но после се събраха около тях. Заговориха на някакъв странен език, който само Зенон можеше да разбира. Той превеждаше на групата онова, което те му разказваха:
- Най-сетне дойдохте, очаквахме ви да се преродите толкова време. Вие сте потомците на атлантите. Атлантите дойдоха от небето и ни донесоха знанието. Ние се сдобихме с много знания и поискахме да владеем света, въпреки, че тук имахме всичко необходимо за да изградим и да балансираме света. За това и Атлантида потъна, а заедно с нея и всичкото онова знание, което атлантите донесоха със себе си. Нашият град беше разрушен, а ние се разпръснахме и малко от нас оцеляха. Вие сте петте елемента, които трябва да центрират и балансират вселената така, че да предотвратят скорошното унищожаване на планетата земя. Атлантите ни дадоха шанс с вас. Те дойдоха от Сириус и донесоха толкова много за нас, а ние не можахме да го заслужим.- говореха им те, наследниците на една от най-старите цивилизации в света, за чието съществуване говорят намерените открити останки, които датират от повече от шест хиляди години. Изкусните мореплаватели и архитекти, а това наистина можеше да накара човек да настръхне.
- Какво трябва да направим? - попита ги Зенон
- Петриос ще ви покаже, той ще ви отведе в центъра на вулкана. Там е всичко, което е необходимо. След като приключите символите ви ще изчезнат и вие ще загубите дадените ви способности, защото тук няма кой да ви научи как да ги използвате без това да причини големи вреди.
- Аз ще ви заведа, но мога по пътя да ви разкажа малко история за това, което виждате. - каза Петриос. - В града е изградена сложна дренажна система и многоетажни сгради, както и канализационна система за високи сгради, която е съобразена с опасността от природни бедствия. Ето вижте тези високи стълби.
- Добре, Петриос, благодаря за историята, а сега ни води, защото усещането ми е, че няма никакво време. -каза отново Зенон и петимата се отправиха към вулкана. Сузана се притесняваше от това да бъде обикновено момиче, за това пристъпваше към вулкана със свито сърце, а това възбуди символа и. Изведнъж пред тях се появи голямо езеро, което се въртеше в кръг като водовъртеж.
- Защо го направи Сузана? - попита я Титос
- Не искам да съм обикновено момиче.
- Помисли върху това, че може изобщо да ни няма. - натърти и Платон.
Сузана съжали за това, че помисли само за себе си и продъжи мълчешком, след като Петриос отключи символа на Титос и той изпари езерото.
Всички заедно продължаваха да вървят мълчешком към вулкана, когато покрай тях отново се появиха сенките, но този път излеждаха по-уверени и се чуваше съскащ звук.
- Това са душите на войните, които са искали планетата да бъде унищожена още, когато Атландита е потънала. Трябва да не ги слушате. Те ще се опитат да ви разколебаят, ще се опитат да ви изкушат и ако се поддадете, край със земята. - разказа им Петриос.
- Добре, ще се справим. - отговори Титос.
Съскащите сенки му разказваха за слава и за това, как той е супер герой. Пред него изникваха картини, които го бяха вдъхновявали докато криеше своята сила. Той обаче удържа, както и другите му приятели. Най-сетне стигнаха до вулкана и там ги чакаше цар Минос или поне негова холограма, защото след като им каза:
- Добре дошли! - те успяха да минат през него.
Петриос ги въведе в гърлото на вулкана, който сега изглеждаше по-тесен и не се намираше в лагуна, както и не приличаше на калдера или казано иначе на тенджера. Те се спускаха надолу а символите им заискряха, стигнаха почти до лавата и ставаше все по горещо. Сузана замрази пътя под краката им, а Димитра направи така, че да не се пързалят като нахвърля пясък.
- Стигнахме. Виждате ли този кръг в скалите, наредете се в него с лице един към друг и поставете китките си една до друга. После аз ще мина над всеки от вас и ще го погледна в очите и с Божията помощ всичко ще мине добре.Все пак е Великден. - каза Петриос и се прекръсти.
Те мълчаливо изпълниха заръката му и след като той ги погледна в очите петте елемента засветиха с много ярка светлина и образуваха един лъч, който достигна чак до Сириус, поне така видя нещата Зенон. Там той видя Атлантите, които му показаха колко са напреднали и какво очакват от човечеството. То всъщност никак не беше малко.Дори самите атланти изглеждаха сякаш безплътни, изпълнени само от енергия. След това светлината от лъча избухна като свръхнова и петимата приятели се събудиха всеки в дома си. Нещо обаче се беше променило, те чувстваха, че част от тях е останала на Сириус, но вече знаеха, че трябва да продължат да се развиват духовно и да възстановят способностите, които притежават човешките тела. Като телепатия, телекинеза, телепортация и други такива. Трябваше да се борят срещу трансхуманитерната революция и срещу поробването на човешката цивилизация от роботи. Трябваше да спрат контрола над човечеството от другите неземни същества. Онова, което видяха през очите на Зенон на Сириус ги накара да се обединят и въпреки, че бяха още деца и, че вече не притежаваха символите всеки от тях носеше от качествата присъщи на техния знак. Акротири остави тайните си неразкрити за останалите хора. Единствени те с Петриос ги знаеха. Той продължи да ги наставлява и остана с тях до дълбока старост.


Публикувано от anonimapokrifoff на 03.07.2021 @ 08:46:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   liulina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.10.2021 год. / 14:52:56 часа

добави твой текст
"Тайните на Акротири" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Тайните на Акротири
от mitkoeapostolov на 03.07.2021 @ 10:35:13
(Профил | Изпрати бележка)
Яко. Капитан Планета и планетяните :)