автор: Albatros

... а снощи те сънувах, че летиш
из моите разкъртени простори,
дали към Варна, Рим или Париж? –
едва ли някой ще ми отговори,

бе тиха птица! – с шеметни криле,
и гледах – сякаш в Райските предели,
как върху мене твоето рокле
се свличаше на облачета бели! –

слънца ли дишах в твоите коси,
или пропадах в черните си бездни,
добре, че слезе Бог да ме спаси! –
със обич от делирите ми трезви,

и ти накъсах шепичка цветя
в градинката край старата пиаца,
но ти над мен летя – и отлетя! –
на моята възглавка тъй не кацна,

и изгревът с пламтящите руна
търкулна във самотната ми стая
красивото видение – Жена! –
с която цяла нощ летях в Безкрая.

26 юний 2021 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.